Текст и изпълнение - Митко Динев: Сред цялата житейска какафония на този свят, объркан и чурук, гъзът е най удачната хармония на форма, миризма, на цвят и звук.
Но той е и най нещастен според мене. Търпи без стон и тегли си каиша... Цял живот го сплескват от седене, но рядко ще го чуеш да въздиша.
И ако ежедневно в пек и студ нежно го забърсваш с вестник "Труд", ти можеш като мъничко дете дори да го научиш да чете.
Гъзът ни демонстрира пестеливо, как би могло да се обоснове, че всяко нещо доста справедливо може да се раздели на две.
Затова, а не от суета, не мога туй без трепет да отмина - в жените най ме кефи таз черта, деляща им гъза наполовина.
Макар, че тези мисли тук на кръст са важни и с дебело подчертано са, запомнете - на харизан гъз не му гледат ануса.
Не ме е срам това да изразя, защото даже с риск за свойто его, каквото и да кажа за гъза, ще е разтегливо като него.
И да сипят към гъза обиди най-важното за него, казвам, туй е, че по-добре е един път да се види, вместо десет пъти да се чуе.
И нека го охулват гадно! Нека! Ще повтарям все със страст гореща – гъзът е кат сърцето на човека. Не чувства той горкия, но усеща.
И нека да му хулят битието! Ще вметвам вечно този апостроф! Да, действително е кат сърцето... И той някога се пръска от любов...
Може би затуй са тъй оскъдни шегите ни и нямат вече хъс... Как весело, кажи, човек да пръдне с тоя тъжен и загрижен гъз.
И да остави този стих следа надигам най-накрая гневен вот. Гъзът е изход, драги господа! Недейте го обръща и на вход!